Сравнение на travel API: оценявайте осите, не доставчиците

Имате отворени три презентации на доставчици в три раздела. Всяка има слайд с дълъг списък авиокомпании, слайд с брой хотели, sandbox, REST и JSON, и имейл за поддръжка. Правите таблица, слагате отметка във всяка клетка и таблицата завършва наравно. Така обикновено свършва сравнението на travel API, направено като списък с функции — и това е грешният край, защото разликите, които ще решат следващата ви година, излизат наяве едва след пускането в експлоатация: при резервацията, която е минала при доставчика, но е изтекла с timeout при вас; при възстановяването на сума, което никой не може да обработи; при авиокомпанията, която беше в списъка, но по този маршрут не може да се издаде билет за нея.
Текстът е за разработчика или техническия ръководител, който трябва да вземе решението и после да го защити. Той не класира доставчици. Дава ви оси за сравнение, план за тестване, който харчи времето си за грешките, и кратък набор въпроси, от които бързо ще разберете дали говорите с доставчик или с препродавач на чужд доставчик.
Защо списъкът с функции винаги завършва наравно
Чеклистът пита дали дадена възможност съществува. Почти всяко travel API може да отговори „да“ почти на всеки ред, защото редовете са писани на нивото на маркетинговата страница: търсене, цена, резервация, анулиране, издаване, webhooks, sandbox. Това, което ги различава, не е дали има cancel, а какво става, когато го извикате за издаден билет дванадесет часа преди излитане, за тарифа с неустойка, по маршрут, при който съдържанието е дошло от трета страна. За това в чеклиста няма колона.
Има и втори проблем. Чеклистът обикновено го попълва самият доставчик. Оценявате собственото му самоописание.
Сравнение на travel API по оси, а не по доставчици
Заменете мрежата „доставчик × функция“ с оси, които оценявате сами, по доказателства, събрани по време на пробния период. Таблицата по-долу е тази, която бихме използвали ние. Може да претеглите редовете различно — бизнес само с хотели се интересува по-малко от издаването на билети — и си струва да поспорите с нея, преди да я приемете.
| Ос | Какво пита чеклистът | Какво реално да разберете | Как звучи слаб отговор |
|---|---|---|---|
| Покритие | Колко авиокомпании и хотели? | Колко могат да се търсят, резервират И издадат или потвърдят чрез това API на вашите пазари | Едно голямо число без разбивка |
| Дълбочина | Има ли endpoint за анулиране? | Кои действия след резервацията са автоматизирани за всеки източник на съдържание: void, refund, reissue, корекция на име, допълнителни услуги | „С това се занимава нашият оперативен екип“ |
| Цялост на цената | Цените в реално време ли са? | Колко често цената при резервация се различава от цената при търсене и как API-то ви го казва | „Цените винаги са live“ |
| Семантика на грешките | Документирани ли са грешките? | Дали грешката ви казва в какво състояние е резервацията, а не само че нещо се е провалило | Един общ код за всяка грешка |
| Идемпотентност | — | Дали повторно извикване на book може да създаде втора резервация | Мълчание, после „не сме виждали такова нещо“ |
| Supplier of record | — | Чий договор, чий IATA номер, през чий BSP минава билетът | „Работим с всички големи GDS“ |
| Достъп и поддръжка | Има ли sandbox? | Кой отговаря, когато live PNR заседне, и колко бързо | Формуляр за тикет и нито едно име |
Два от тези редове изобщо нямат въпрос в чеклиста. Не е случайно: това са редовете, които струват най-скъпо, когато нещо се обърка, и тези, които презентацията на доставчика най-малко вероятно ще спомене сама.
Покритието не е дълбочина
Списъкът с авиокомпании е най-подвеждащият слайд във всяка презентация. Списък от няколкостотин превозвачи може да означава няколко различни неща и само едно от тях е това, което искате.
Някои идват през GDS и могат да се резервират и издадат от край до край. Други идват през NDC връзки, където търсенето може да работи добре, но обслужването след резервацията — промени, частични възстановявания, добавяне на багаж — за тази авиокомпания все още може да е ръчно. Трети са нискотарифни превозвачи, чието съдържание се агрегира от друг препродавач; можете да ги показвате, понякога и да ги резервирате, а после билетът пристига по път, който не контролирате, в срок, който не можете да обещаете на клиента. И някои са в списъка, защото веднъж тяхна тарифа се е появила в резултат от търсене.
Превозвач, който можете да покажете, но не и да издадете, не е покритие. За продукт на дребно е по-лош от липсата, защото клиентът го избира, плаща и после чака.
Хотелите имат същата форма с други думи. Броят обекти включва и тези, които доставчикът е мапнал, и тези, които не е; статични цени, кеширани миналата седмица, до наличност в реално време; стаи на allotment с release период до free sale. Попитайте за броя, който е live-резервируем в градовете, в които продавате, и как се обединяват дубликатите между собствените им доставчици — един и същ хотел три пъти на три цени е тикет към поддръжката, който само чака да се случи.
Практическият тест е тесен. Запишете двадесетте маршрута и двадесетте хотелски града, които правят по-голямата част от обема ви — да кажем София–Лондон, Варна–Франкфурт, Истанбул, Анталия — и помолете доставчика да ви покаже точно тях да работят от край до край в sandbox: търсене, цена, резервация, издаване или потвърждение, анулиране. Доставчик с дълбочина ще го направи без суетене. Доставчик със слайд ще започне да говори за слайда.
Какво да тествате: пътищата на грешките, не щастливите пътища
Всеки sandbox успешно резервира еднопосочен билет в икономична класа по спокоен маршрут. За това е създаден. Продукционният ви трафик ще прекара значителна част от живота си по другите пътища, а пробният период е единственият евтин момент да ги видите.
Минете през този списък и записвайте какво е върнало API-то до това, което реално е било вярно след това:
- Промяна на цената между търсене и резервация. Проваля ли се извикването на book, минава ли на новата цена, или връща отделен отговор, който иска потвърждение? Може ли вашият UI да различи тези случаи, без да разбира текст на съобщение?
- Изтекла оферта. Търсете, изчакайте повече от срока на офертата и резервирайте. Изтичането отделна грешка ли е, или същата като „доставчикът не е достъпен“?
- Изчерпано при резервацията. Наличност, която изчезва между остойностяването и резервацията. В какво състояние е резервацията и освобождава ли се авторизацията на плащането?
- Повторение след timeout. Изпратете заявка за резервация, прекъснете връзката преди отговора и я изпратете отново. Имате ли сега един PNR или два? Този единствен тест казва повече за доставчика от всичко останало в пробния период взето заедно.
- Резервацията е създадена, издаването е неуспешно. Може ли API-то да съобщи за PNR, който съществува, но не е издаден, и казва ли ви крайния срок за издаване?
- Частичен провал. Хотелска заявка за няколко стаи, при която едната се потвърждава, а другата — не. Двупосочен полет, при който отиването и връщането идват от различни източници.
- Анулиране извън безплатния прозорец. Казва ли ви се неустойката преди потвърждението, или я откривате във фактурата?
- Срив при доставчика. Попитайте как се симулира. Ако не могат, попитайте как клиентите им са научили как се държи системата.
За всеки случай оценявате две неща. Първо: казва ли ви API-то истината за състоянието на резервацията? Второ: може ли кодът ви да действа въз основа на тази истина, без човек да чете свободен текст? С API, което се проваля ясно, се живее по-лесно, отколкото с такова, което успява двусмислено.
По-подробно за полетите сме писали в какво премълчава документацията на API за резервация на полети, а за проектирането на клиент за бавни хотелски доставчици — в статията за наличността на хотели. И двете вървят добре с план за тестване.
Въпроси, които разкриват „тънкия“ агрегатор
Няма нищо лошо в агрегатора. Повечето туристическо съдържание стига до повечето продавачи именно през някой агрегатор. Рискът е тънкият: слой, който препродава API-то на друг слой, добавя марж и не притежава нито договора с доставчика, нито оперативното бюро. Когато нещо се счупи, отговорът трябва да пропътува две компании нагоре и обратно.
Пет въпроса го показват бързо:
- Кой е supplier of record за тази резервация? На чий договор с авиокомпанията или хотела се опира?
- През чий IATA номер и чий BSP минава билетът? Ако отговорът е „на партньор“, попитайте кой получава ADM, когато се наруши тарифно правило.
- Какво става при вас, когато извикам cancel? Автоматично обръщение към доставчика или опашка, която обработва човек?
- Мога ли да видя грешката от upstream? Тънкият слой е склонен да свежда всеки провал до един код, защото не разбира напълно грешките, които получава.
- На кого да се обадя за заседнала live резервация и на кого се обаждат те? Пребройте звената.
Нито един от отговорите сам по себе си не е дисквалифициращ. IATA номерът на партньор може да е наред, ако договорът казва ясно кой поема debit memo-то. Важното е доставчикът да отговаря точно и бързо. Мъгливите отговори тук са отговорите, които ще получите по-късно — в продукция, в по-лош час.
Колко струва грешният избор
Интеграцията е евтината част. Скъпите части идват по-късно и не фигурират в никоя оценка.
Бъг с двойна резервация означава клиент, таксуван два пъти, и PNR, който трябва да намерите и анулирате ръчно, може би след като безплатният прозорец за void вече е затворен. Резервация, която е успяла upstream, докато вашата страна е записала грешка, означава задържано място, после автоматично анулиране и клиент, който мисли, че е резервирал. Превозвач, когото сте показали, но не сте успели да издадете, означава възстановяване на сума, извинение и клиент, който не се връща. ADM за тарифно правило, нарушено от маршрута на доставчика, пада върху този, на когото е билетът — уверете се предварително дали това сте вие.
После идва цената на смяната. Всяка странност, която поемате — статус код с две значения, поле, което понякога е string — се озовава във вашия модел на данни. След две години изборът на API вече не е интеграция, която сменяте за един спринт; той е формата на таблицата ви с резервации. Това е истинската причина да сравнявате внимателно сега.
Къде стои нашето API в тази рамка
Предлагаме API за полети и хотели. Достъпът започва с разговор, а не с ключ на самообслужване, което някои разработчици намират за бавно; причината е, че именно в този разговор горните въпроси се задават в двете посоки — кои маршрути и градове ви трябват, кое съдържание реално ще можете да издадете или потвърдите и кой какво поема след резервацията. Ако правите сравнение, донесете този списък. Страницата за travel APIs е мястото, откъдето започва този разговор.
Каквото и да изберете, избирайте по дневника от пробния период, а не по презентацията. Презентацията ви казва какъв иска да бъде доставчикът. Пътищата на грешките ви казват какъв е.