B2B туристически портал или white label: купуване или продажба?

Запитването обикновено идва на един ред: „Трябва ни B2B портал.“ Понякога го праща собственик на агенция в Пловдив, който е видял трима редовни клиенти да минат към приложението на някоя OTA. Понякога – агенция от двама души във Варна, която иска по-евтини самолетни билети от тези, които ѝ дава сегашният доставчик. Едни и същи думи, противоположни проблеми. Първият иска място, където пътниците резервират под името на агенцията; вторият иска място, откъдето да купува. Ако решите въпроса B2B туристически портал или white label портал, преди да подпишете каквото и да е, няма да плащате цяла година такси за грешната половина от бизнеса си.
Следвайте парите, не списъка с функции
Всяка сравнителна таблица за тези продукти изброява едно и също – търсене на полети, търсене на хотели, процес на резервация, dashboard – и точно затова хората се объркват. Екраните си приличат. Различна е посоката, в която парите се движат през тях.
B2B туристическият портал е мястото, където купувате. Някой по-нагоре по веригата – consolidator, търговец на едро, bedbank – публикува нетни тарифи и нетни цени зад вход с парола, а агенциите влизат, за да резервират по тях. Вашата надценка се добавя другаде: по телефона, във Viber, във фактура, написана след това. Клиентът на портала сте вие.
White label порталът е мястото, където продавате. Това е витрина с вашата марка, вашия домейн и вашите цени, и клиентите ви търсят и резервират в нея. Надценката се прилага вътре, по правила, които задавате вие. Клиентът на витрината е пътникът – или, ако продавате на други агенции, агенцията под вас.
Казано така, звучи очевидно. Престава да е очевидно в момента, в който доставчик пусне демо, защото добре направеният B2B портал изглежда почти точно като витрина с екран за вход отпред.
B2B туристически портал и white label един до друг
Три вида бизнеси искат „портал“. Ето от какво всеки от тях реално има нужда.
| Кои сте вие | От какво имате нужда | Кой влиза в системата | Къде е маржът ви |
|---|---|---|---|
| Субагент, който купува нетни тарифи | B2B портал от доставчик | Вие и служителите ви | Добавя се извън портала, на ръка |
| Агенция, която продава на крайни клиенти под собствено име | White label витрина | Вашите пътници (или никой – гости също могат да резервират) | Правила за надценка във вашия собствен admin панел |
| Consolidator, който дистрибутира към субагенти и продава на крайни клиенти | И двете, в идеалния случай от един акаунт | Вашите субагенти и вашите пътници | Нето за субагента, цена с надценка за публиката |
Хората спорят най-вече с първия ред. Много субагенти казват, че вход в портал е всичко, от което някога ще имат нужда, защото клиентите им винаги се обаждат. Това важи до деня, в който клиентът, който звънеше в единайсет вечерта, спре да звъни.
Защо една платформа може да бъде и двете
Разликата е в посоката, не в софтуера, така че нищо не пречи една система да носи и двете посоки едновременно. На тази платформа частите се подреждат така.
Витрината може да изисква вход, преди някой да търси, и може да регистрира бизнес клиенти – други агенции – с незадължителна ръчна проверка, преди да ги пусне вътре. Включете го и витрината се държи като B2B портал: проверени агенции влизат, виждат цените ви и резервират. Оставете го изключено и същият двигател е сайт за крайни пътници. Кредитните лимити на субагентите и фактурирането при сетълмент са вградени понятия, така че агенцията, която купува от вас на кредит, не се следи в таблица до портала.
Над това стои акаунтът на препродавач, който се отваря през регистрацията като consolidator. Той може да продава white label сайтове на други агенции, да споделя съдържанието на доставчиците си с мрежа и да действа като consolidator. Съдържанието се движи през групи доставчици, а не през договорки едно към едно: агенцията вижда доставчиците, които ѝ дават нейните групи, и така consolidator-ът решава кой какъв инвентар получава, без да договаря всяка връзка поотделно. Всеки tenant все пак има собствен admin панел със собствени резервации, клиенти, надценки и отчети.
Затова интересните бизнеси не избират. Consolidator в София може да продава нето на четиридесет субагенти през витрина само с вход и да продава на публиката през брандирана витрина, с един-единствен набор от отношения с доставчици под двете. Ако изграждате страната за субагенти, по-дългата статия за управлението на B2B портал за субагенти разглежда подробно включването и кредита.
Грешката, която прилича на напредък
Ето как обикновено се обърква. Агенция иска собствено онлайн присъствие, чува „B2B портал“ от търговеца на доставчик и се записва. Получава вход. Тарифите са добри. Слага адреса на входа на сайта си или публикува екранна снимка в Instagram и чака клиентите да резервират.
Не могат. B2B входът се издава на агенция, при условията на доставчика. Пътникът няма акаунт там и не бива да има, защото зад този вход стоят нетни цени, които доставчикът никога не е предназначил за публиката. В най-добрия случай никой не резервира. В по-лошия агенцията започва да дава собствените си данни за вход, за да могат няколко верни клиенти да „проверят цените“ – и сега нетните ѝ тарифи са пред хора, които с удоволствие ще ги сравнят с това, което агенцията взема.
Случва се и обратното, по-рядко. Consolidator купува white label за крайни клиенти, за да обслужва субагентите си, и открива, че витрината не различава агенция от турист: няма кредитна линия, няма срещу какво да се прави сетълмент. Всеки субагент накрая плаща с карта като всеки друг.
Колко струва грешният избор
Не абонаментът. Това е малкото число.
Истинската цена е година препродажба с чужда надценка. Агенция само с B2B вход продава всеки билет на ръка: дава оферта във Viber, добавя маржа наум, взема плащането, резервира в портала на доставчика, препраща електронния билет. Всяка резервация изисква човек, така че обемът е ограничен от това колко разговора могат да водят служителите едновременно. Междувременно клиентите, които искаха да резервират сами в полунощ, правят точно това – другаде, под друга марка, която задържа и маржа, и следващата резервация.
Дванайсет месеца така и агенцията има списъка с клиенти, с който е започнала, малко по-къс. Няма история на резервациите под собственото си име, домейн, на който търсачките са започнали да имат доверие, нито правила за надценка, които досега би настроила, ако бяха живели в софтуер, а не в нечия глава. Витрината натрупва тези неща. Нито едно от тях не може да се купи обратно по-късно.
Четири въпроса преди да подпишете
- Кой ще пише в полето за търсене? Вашите служители, агенции под вас или пътници. Ако отговорът е пътници, вход за покупки не е продуктът.
- Къде се прилага надценката? Ако честният отговор е „от нас, на ръка, след това“, вие купувате, не продавате.
- Ще купуват ли агенции от вас на кредит? Тогава ви трябват кредитни лимити и сетълмент, не просто каса.
- Чие име стои върху потвърждението? Марката в имейла с електронния билет е марката, към която клиентът се връща.
Отговорете на тях и терминологията престава да има значение. Повечето агенции, които ги минат, установяват, че първо им трябва страната на продажбата, а страната на покупката – от доставчик, когото вече имат. Consolidator-ите обикновено установяват, че им трябват и двете, и трябва да питат дали един акаунт може да ги носи. Как ценообразувате страната на продажбата е отделно решение; ръководството за онлайн стратегия за надценка продължава оттам.
Ако предпочитате да видите страната на продажбата, вместо да четете за нея, съветникът за регистрация създава брандирана витрина на поддомейн на платформата директно от формуляра, без да иска карта. Това е по-бърз начин да разберете на коя страна сте от поредното търговско демо.