B2B туристически портал за субагенти до публичния ви сайт

Обикновено започва във Viber. Субагент от Пловдив праща скрийншот на тарифа София–Дубай и пита дали можете по-добре. Проверявате, давате цена, той потвърждава, някой от екипа ви издава, а плащането пристига три дни по-късно — може би. Умножете това по двайсет агенти и натоварена седмица и бизнесът, който реално управлявате, е опашка от чатове с гише за издаване отзад. B2B туристически портал за субагенти е изходът от тази опашка — но само ако стъпва на същия инвентар като публичния ви сайт и никога не позволява на двете страни да видят цената на другата.

Това последно условие е цялата статия. Да сложите агентите зад вход е лесно. Да не позволите на пътник да намери цената ви „net плюс малка надценка“ и на агент да намери публична цена, по-ниска от тази, която таксувате на него — там са истинските решения.

Защо входът е по-важен от логото

Много агенции приемат екрана за вход като любезност: агентите получават акаунт, за да се групират резервациите им. Истинската причина е договорна.

Голяма част от едровото хотелско съдържание и много договорени тарифи ви се продават с разбирането, че цената отива в trade канала, а не в отворения интернет. Някои договори го казват изрично; други го налагат тихо — следят кои цени се появяват в публичните metasearch сайтове и спират акаунта, от който са изтекли. Ако цените ви за агенти са достъпни за всеки, който напише URL, вие сте рискували отношенията с доставчика заради субагент, който продава пет билета на месец.

На тази платформа един storefront може да се настрои да изисква вход, преди да се пусне каквото и да е търсене, и може да регистрира бизнес клиенти — агенции — отделно от индивидуалните пътници, с незадължителна ръчна проверка преди акаунтът на агенцията да стане активен. Тази проверка си струва да се включи. Това е моментът, в който потвърждавате, че зад регистрацията стои истинска агенция, а не конкурент или събирач на цени, попълнил формуляр.

Един инвентар, две аудитории: какво всъщност се различава

Инвентарът е същият. Всичко около него — не. Тази част си струва да разпечатате, преди да настройвате каквото и да е, защото всеки ред е решение, което иначе някой от екипа ви ще вземе случайно.

За втория ред разумни хора спорят. Някои агенции показват на агентите net цената и ги оставят да сложат своя надценка; други показват една агентска цена и пазят net за себе си. Второто е по-сигурно, когато агентите ви препродават и помежду си, защото net, изтекъл веднъж, до петък го знае всеки агент в града.

Надценка по агент без таблица за всеки агент

Версията с таблици е позната: раздел за всеки агент, колона за всяка авиокомпания и колега, който помни кои са остарели. Работи, докато колегата не излезе в отпуск.

Тук правилата за надценка се закачат за категории офиси, а не за отделни хора. Всяка агенция е офис; публичните ви клиенти са в собствен офис; категорията групира офиси, които трябва да се ценообразуват еднакво. Правилото може да се стесни по превозвач, маршрут, държава, вид пътуване и дати на резервация или пътуване, може да е процент или фиксирана сума, с полета за комисиона и отстъпка до него. На практика изграждате нива — категория за големите агенти, една за новите, една за агента, на когото сте дали специална цена при една авиокомпания — и местите агенцията между тях, вместо да пренаписвате цените ѝ.

Един агент, който наистина има нужда от собствени цени, получава собствена категория. Това трябва да е изключение. Двайсет категории за двайсет агенти са пак таблицата, само по-трудна за четене.

Публичният офис също има свои правила и точно това държи двете страни разделени: анонимен посетител се оценява като публичния офис, влязъл агент — по категорията на своя офис. Проверете двете цени за един и същ полет в един и същ ден, преди да поканите когото и да било. Ако агентската цена някога излезе по-висока от крайната, ще разберете — от агента, във Viber, със скрийншот.

Кредитни лимити и сетълмент

Кредитът е мястото, където една мрежа от субагенти печели или губи парите си, и е единственото нещо, което никога не бива да живее в таблица.

Всяка агенция има кредитен лимит. Когато неин потребител издава билет или хотелски ваучер, платформата резервира сумата срещу наличния кредит, преди да поиска издаване от доставчика, и отказва издаването, ако не остава достатъчно. Резервацията е атомарна, което е по-важно, отколкото звучи: двама служители от една агенция, които издават в една и съща минута, не могат и двамата да се вместят под лимит, който покрива само единия. Блокировката се освобождава независимо дали издаването успее или не, така че таймаут при доставчика не оставя кредита на агента замразен.

Сетълментът върви по фактури. Фактурата е месечна снимка за агенция и валута — тарифи, такси и екстри, минус комисиона, плюс неустойки, минус възстановявания — и след като е генерирана, се заключва, така че закъсняло възстановяване не пренаписва тихо документ, по който агентът вече е платил. Фактура след падежа се показва като просрочена; отбелязвате я платена, когато парите пристигнат.

Нищо от това не премахва търговската преценка. Вие все така решавате кой получава лимит и колко голям. Премахва се онзи вид загуба, при която лимитът е съществувал на хартия и никой не го е проверил в два следобед в четвъртък.

Какво ви струва грешката

Три провала, в реда, в който агенциите обикновено ги срещат.

• Изтеклата net цена. Агентски цени, достъпни без вход, или публично правило, което подбива агентско ниво. Първото ви струва договор с доставчик; второто — агента, който спира да резервира и не казва защо.
• Агентът над лимита. Лимит, който не е бил наложен при издаването. Билетите са истински, авиокомпанията иска парите си, а събирането им е телефонно обаждане до фирма, която може вече да не вдига.
• Напусналият агент, който още има достъп. Разгледан по-долу, защото него всички забравят.

Всеки от тях е по-евтино да се предотврати в настройките, отколкото да се поправя при събирането на вземания.

Когато субагент си тръгне

Агентите си тръгват. Отиват при конкурент, затварят, съдружник напуска и взима списъка с клиенти. Въпросът е как изглежда достъпът им на следващата сутрин.

Деактивирането на офиса на агенция на тази платформа е превключвател, не изтриване. То отказва нови входове за всеки потребител от офиса и прекъсва вече отворените сесии веднага — не когато случайно изтече някой token. Резервациите им остават в архива, фактурите им остават, а каквото дължат, продължават да го дължат. Ако е било недоразумение, го включвате обратно и нищо не е изгубено.

Направете го в деня, в който чуете, а не в деня, в който пристигнат документите. Агент, който е решил да си тръгне и все още има активна кредитна линия, е най-скъпият потребител в системата ви. А пътниците му не са ваши, за да им звъните. Това беше уговорката, когато се регистрира, и репутацията, която пазите, като я спазвате, струва повече от шепата резервации, които бихте спечелили, ако я нарушите.

Откъде да започнете

Повечето агенции правят първо публичния сайт и после прикачат агентите. По-лесно е обратното: решете нивата, задайте кредитните правила и чак тогава отворете публичния storefront, знаейки като кой офис ценообразува. Ако още претегляте дали изобщо да имате своя система, плюсовете и минусите са разгледани в white label или собствена резервационна система; ако агентите ви са в няколко държави, прочетете къде изтича маржът в многовалутен сайт, преди да зададете и една цена.

А ако всъщност изграждате мрежа — агенции, които купуват съдържанието ви под собствените си марки, а не само резервират през вашата — това е consolidator акаунт, а не настройка на storefront. Вижте какво покрива един consolidator акаунт, включително продажбата на white-label сайтове на агенциите, които вече снабдявате.