Към съдържанието
Блог

Тестване на travel API в sandbox: какво няма да ви покаже

Редакция Tekravel
Написано с помощта на изкуствен интелект

Интеграцията мина през всичко, което тестването на travel API в sandbox можеше да ѝ поднесе. Търсенето връщаше полети, заявката за наличност на хотели връщаше стаи, повикването за резервация връщаше номер на потвърждение всеки път, а QA я одобри в четвъртък. Следващия вторник клиент плати хотел на една цена, а доставчикът го потвърди на друга; резервация на полет удари timeout и никой не можеше да каже дали мястото е задържано; а служител от поддръжката прекара следобеда в съпоставяне на два записа за едно и също пътуване. Нищо от това не беше бъг, изпуснат от тестовете. Бяха сценарии, които тестовете нямаха как да видят. Sandbox е необходим, далеч не е достатъчен, а в разликата между двете живеят повечето скъпи инциденти в една туристическа интеграция.

Това е тестов план за разработчика, който отговаря за интеграцията: какво може да докаже един sandbox, какво по природа не може и как да покриете разликата, без да резервирате истински места с фирмената карта.

Защо тестването на travel API в sandbox пропуска код, който продукцията чупи

Sandbox обещава нещо за формата на отговорите, не за поведението им. Схемата съвпада с продукцията. Поведението почти никога — и това не е ничия вина: тестовата среда не може да си позволи жив инвентар, затова сервира фиксиран набор тарифи и стаи, които никога не се изчерпват, не се преоценяват и не сменят разписанието си. Отговаря бързо, защото никой друг не я ползва. Рядко пада по средата.

Продукцията прави всичко това всеки ден. Инвентарът се дели с всички останали продавачи; тарифите се кешират от някого по-нагоре по веригата и остаряват; системата на доставчик под натоварване отговаря бавно или изобщо не отговаря. Код, който е виждал само sandbox, на практика е тестван само срещу доставчик в перфектен ден.

Затова гледайте на sandbox като на един от три слоя. Той доказва, че заявките са правилно изградени и парсерът разбира схемата. Записаните fixtures доказват, че кодът оцелява при отговорите, които продукцията реално изпраща. Малък, съзнателно подбран набор от живи проверки доказва свързването след всяка промяна. Всеки слой хваща това, което другите два не могат.

Сценарии, които sandbox обикновено не ви дава

Запишете ги, преди да напишете първия тест. Sandbox може да симулира един-два с някаква „магическа“ тестова стойност; повечето просто ги няма.

СценарийКакво прави продукциятаКак да го покриете
Промяна в цената между търсене и резервацияРезервацията минава с друга обща сума или пада с грешка за промяна на цената, която трябва да покажетеДвойка fixtures: отговор от търсене и отговор от резервация с различна сума; проверете, че пътникът бива попитан отново и никога не е таксуван тихо
Изчерпване между наличност и резервацияПредложената стая или тарифен клас вече ги няма, когато опитате да ги задържитеFixture с истинската грешка за изчерпване от доставчика; проверете, че пътникът се връща към резултатите, а не на страница с грешка
Timeout при повикването за резервацияДоставчикът може да е създал резервацията, а може и да не еПредизвикайте timeout след изпращане на заявката; проверете, че питате за статуса на резервацията преди какъвто и да е повторен опит
Двойно изпращанеДвоен клик или повторен опит от клиента създава две резервацииИзпратете една и съща резервация два пъти с един и същ idempotency key; проверете, че съществува точно една
Промяна в разписанието след издаванеПродаденият полет вече излита по друго време или с друг номерFixture с променен маршрут; проверете, че промяната стига до този, който отговаря за клиента
Частичен успех при резервация от няколко елементаПолетът се потвърждава, хотелът неСмесен fixture; проверете, че системата записва точно какво е потвърдено и алармира човек
Throttling при натоварванеОтговори за rate limit, после бавни отговориПуснете записан throttling отговор; проверете backoff и че търсенето деградира, вместо да дава грешка

Може да не сте съгласни с последната колона за вашия stack. Няма проблем. Важното е всеки ред да има собственик и assertion, защото всеки от тях ще ви се случи рано или късно.

Fixtures от истински отговори, не измислени

Най-полезният навик в туристическа интеграция е да пазите отговорите, които са ви изненадали. Ръчно написаните mock данни отразяват това, което мислите, че доставчикът изпраща; записаният отговор показва какво наистина е изпратил — включително полетата, които са празни, макар документацията да твърди, че никога не са, цената във валута, която не сте поискали, и грешката, която пристига с код за успех.

Рутина, която работи:

  • Записвайте на границата. Логвайте суровите тела на заявките и отговорите към доставчици в непродукционна среда, а в продукция — за извадка от трафика, ако правилата ви за защита на данните го позволяват.
  • Почистете, преди да запазите. Имена на пътници, номера на паспорти, имейли, телефони и платежни референции се махат, преди fixture да влезе в хранилището. Заменете ги с очевидно фалшиви стойности, за да не обърка никой fixture с истинска резервация.
  • Именувайте по поведение. hotel-book-price-increased.json казва на следващия разработчик защо съществува; response-17.json — не.
  • Грозните пазете завинаги. Повреденият отговор, който една неделя свали търсенето, е най-ценният файл, който имате. Мястото му е в тест, който се пуска при всеки commit.

После напишете contract тестове срещу тези fixtures: за парсера, за преобразуването към вътрешните модели, за класификацията на грешките. Ако доставчик преименува поле и contract тест падне, научавате го в CI, а не от клиент. Класификацията е разгледана по-подробно в статията ни за обработката на грешки в API на система за резервации.

Тестване на паричните потоци, без да харчите пари

Тук sandbox помага най-малко, защото тъкмо при паричните потоци тестовата среда се различава от истинската. Истинското издаване на билети, истинското таксуване на карта и истинското фактуриране от доставчика са нещата, които най-много трябва да са верни, и тези, които най-малко можете да репетирате на живо.

Разделете проблема. Изчисляването на цената е чиста логика и може да се тества изчерпателно офлайн: вземете записани тарифи, приложете правилата си за markup, валутното преобразуване и закръглянето и проверете сумата, която пътникът вижда. Направете го за неудобните случаи — тарифа в долари, продавана в евро, markup, който при един продукт е процент, а при друг фиксирана сума, детска тарифа, закръгляне, което се различава между показване и таксуване. Сума, сбъркана с няколко цента, пак е грешна — и е грешна при всяка резервация.

Втората половина са преходите между състояния около плащането. Моделирайте ги изрично — оферирана, задържана, платена, потвърдена, издадена, анулирана, възстановена — и проверете, че всеки преход има точно една причина. Тестът, който хваща най-скъпия бъг, проверява, че не може да се таксува плащане за резервация, която доставчикът не е потвърдил, и че потвърдена резервация не може да съществува без запис за плащане.

Накрая направете невъзможно тестово пускане да стигне до живо издаване на билети. Не малко вероятно; невъзможно. Проверка при стартиране, която отказва да пусне тестовете, когато са заредени продукционни идентификационни данни, струва един ред и предотвратява най-лошата сутрин, която може да има един интеграционен екип.

Колко ви струва, ако сгрешите

Пропуснат сценарий в туристическа интеграция рядко се проявява като грешка. Проявява се като резервация, която изглежда наред. Дублиран билет, който никой не е поискал и който някой трябва да void-не преди срока. Хотел, потвърден на цена, която агенцията сега трябва да поеме. Резервация с timeout, която системата е опитала отново, така че доставчикът държи две стаи и фактурира и двете. При самолетен билет, продаден чрез агенция, разминаване между издаденото и продаденото може да се върне по-късно като ADM — дълго след като маржът от тази продажба е похарчен.

Тези разходи падат върху фирмата, продала пътуването, не върху разработчика, написал retry цикъла. В това е целият аргумент да ги тествате преди старта, вместо да ги научавате по един тикет в поддръжката.

Какво да проверите след всяка промяна при доставчик

Доставчиците променят неща: нова версия на API, нов endpoint, сменени идентификационни данни, различно съпоставяне на съдържанието. Вашият код може изобщо да не се е променил. Минете през списъка въпреки това, в средата, която говори с променения доставчик:

  1. По едно търсене за всеки продукт, който продавате от този доставчик, по маршрут или град, за който знаете, че има резултати.
  2. Обработете всеки резултат, без да изпускате нито един тихо; сравнете броя си с това, което съдържа суровият отговор.
  3. Остойностете един резултат от край до край и сравнете показаната сума със собственото си изчисление от суровата тарифа.
  4. Направете резервация в тестовата среда, прочетете обратно статуса ѝ и сравнете всяко поле, което съхранявате.
  5. Анулирайте я и потвърдете, че анулирането се вижда и във вашите записи, и при доставчика.
  6. Прекарайте запазените грозни fixtures през новия парсер.
  7. Проверете, че timeout-ите и rate limit-ите все още водят до поведението, за което сте се разбрали, защото нова версия може да отговаря различно. Ако времената за отговор са се изместили, статията за латентността обяснява коя част е ваша за поправяне.

Достатъчно кратко, за да се пуска всеки път — и точно това е идеята. Smoke тест, който никой не пуска, защото отнема ден, не е smoke тест.

Къде е мястото на sandbox

Нищо от това не прави sandbox по-малко полезен. Прави го честен: мястото, където научавате схемата и потвърждавате, че заявките са правилни, преди fixtures и живите проверки да поемат онова, до което той не стига. Ако оценявате API-тата за полети и хотели на платформата, достъпът започва с разговор, а не с ключ на самообслужване — донесете този тестов план на този разговор и попитайте как би бил покрит всеки ред от таблицата по-горе. Отговорите ще ви кажат повече за едно API, отколкото документацията му.

Редакция Tekravel

Отдел за туристически технологии

Отделът за туристически технологии на Tekravel пише за бранша: собственици на агенции, консолидатори и разработчиците, които ги интегрират. Всяка статия се проверява спрямо платформата, която описва, преди да бъде публикувана.