Как да свържете собствен домейн със система за резервации
Сайтът е готов. Логото е на мястото си, надценките са зададени, тестова резервация мина успешно на поддомейна на платформата и някой в офиса вече е пратил линка на трима клиенти. И тогава идва очевидният въпрос: защо в адреса все още стои чуждо име? Това ръководство показва как да свържете собствен домейн със система за резервации, без да наемате никого — какво всъщност променяте, кои два-три записа участват, защо катинарът се появява по-късно, отколкото очаквате, и коя е единствената настройка, която тихо поврежда фирмения имейл, ако я пипнете.
Не е нужно да разбирате DNS в дълбочина. Нужна ви е една представа: името на домейна е пътна табела и вие я обръщате към нова сграда. Всичко по-долу е подробност към тази представа.
Къде всъщност „живее“ домейнът ви
Може да участват до три различни фирми, а повечето собственици познават само една от тях. Регистраторът е мястото, където сте купили името и плащате годишното подновяване. DNS доставчикът е мястото, където се редактират записите на името — често същата фирма като регистратора, но не винаги, особено ако преди години уеб дизайнер е преместил името в отделна DNS услуга. Хостингът е там, където работи сегашният ви сайт.
Записите, които ще добавите, отиват при DNS доставчика. Затова преди всичко разберете кой е той. Влезте при регистратора и вижте кои name сървъри са посочени за домейна. Ако са на регистратора, редактирате записите там. Ако сочат другаде, работите там. Няколко минути за това спестяват следобед редакции в панел, който никой не чете.
Основен домейн или поддомейн: решете, преди да пипнете каквото и да е
Основният домейн — наричан още apex, root или „гол“ домейн — е vashataagencia.bg без нищо отпред. Поддомейн е всичко с етикет отпред: www.vashataagencia.bg, rezervacii.vashataagencia.bg, pochivki.vashataagencia.bg. Платформата приема и двете, но изборът определя кой запис добавяте.
Причината е стара и не подлежи на преговори. Основният домейн вече носи записите, които определят самия домейн, а DNS не позволява CNAME да споделя име с нищо друго. Затова основният домейн се насочва с A запис директно към IP адрес, а поддомейнът — с CNAME към друго име на хост.
| Основен домейн (vashataagencia.bg) | Поддомейн (rezervacii.vashataagencia.bg) | |
|---|---|---|
| Запис, който добавяте | A запис, насочен към IP адрес | CNAME, насочен към име на хост на платформата |
| Какво пише клиентът | Най-краткия възможен адрес | Една дума повече, което тежи по-малко, когато клиентът идва по линк |
| Сегашният ви сайт | Трябва да се премести от основния домейн, иначе сайтът за резервации го заменя | Остава точно където е |
| Фирмен имейл | Не се засяга, докато MX записите остават непокътнати | Не се засяга |
| Подходящ за | Агенция, чийто сайт Е сайтът за резервации | Агенция с представителен сайт, блог или CMS, които иска да запази |
Повечето агенции, които вече имат сайт, е добре да започнат с поддомейн. Спорният ред е вторият: някои собственици смятат, че поддомейнът изглежда по-малко утвърден. Това е честно мнение, но тежи по-малко, когато повечето клиенти стигат до вас през линк във Viber, WhatsApp или Instagram, а не като изписват адреса.
Записите, които добавяте, и какво прави всеки от тях
Стъпката с указания за DNS показва точните стойности за вашия домейн. Копирайте ги оттам, не от статия — включително тази. По-долу е обяснено за какво служи всеки запис, за да има смисъл екранът, когато го видите.
- CNAME, за поддомейн. Name: избраният етикет, например
rezervacii. Value: името на хост на платформата, което дава стъпката за DNS. Той казва „това име е псевдоним на онова“, така че ако сървърите на платформата се преместят, записът ви продължава да работи, без да го пипате. - A запис, за основен домейн. Name:
@, с което повечето DNS панели означават голия домейн. Value: IP адресът от стъпката за DNS. Той казва „това име живее на този адрес“. - TXT, понякога. Някои хостинг настройки искат и запис за потвърждение: дълъг случаен низ под име, посочено от стъпката за DNS. За посетителите не прави нищо. Доказва, че който управлява домейна, е съгласен със свързването. Ако стъпката го показва, добавете го; ако не — нищо не липсва.
Две грешки стоят зад повечето неуспешни опити. Първата е да напишете целия домейн в полето Name. Много панели добавят домейна ви автоматично, така че rezervacii.vashataagencia.bg там става rezervacii.vashataagencia.bg.vashataagencia.bg, което не води наникъде. Пишете само етикета. Втората е да оставите стар запис на мястото му. Ако rezervacii вече има A запис от стар проект, CNAME не може да стои до него, а някои панели мълчаливо запазват стария. Първо изтрийте стария запис за точно това име.
Ако вашият DNS доставчик предлага превключвател за прокси на записа — Cloudflare го показва като оранжев облак, — поставете го на DNS-only, докато свързвате. Проксито отговаря на посетителите вместо платформата и така я скрива от проверката, описана по-долу.
Защо катинарът идва последен
Това е стъпката, на която собствениците решават, че нещо се е счупило. Записите са запазени, домейнът изглежда правилно, а браузърът казва, че връзката не е защитена — или сайтът изобщо не се отваря. Нищо не е счупено. Просто редът е фиксиран.
TLS сертификатът, катинарът, се издава от удостоверяващ орган, който първо трябва да потвърди, че домейнът наистина сочи там, където твърди заявката. Той проверява, като търси името в публичния DNS и в повечето настройки — като изпраща заявка към домейна и очаква да отговори платформата. Докато записът ви не стигне до резолверите, които органът използва, проверката се проваля и никакво кликане не го променя. Щом записът започне да се резолвира, платформата автоматично заявява сертификата. Не купувате, не качвате и не подновявате нищо.
Колко време отнема това зависи главно от TTL на записа, който е стоял там преди: времето, през което другите сървъри могат да помнят стария отговор. Съвсем ново име обикновено се появява бързо. Име, което вчера е сочело другаде, може още известно време да отговаря със стария адрес. Ако знаете, че заменяте съществуващ запис, намалете неговия TTL ден по-рано и чакането ще се скъси.
Иначе: изчакайте, после проверете. Не редактирайте записа отново и отново — всяка промяна дава на всеки сървър, запомнил грешен отговор, още една причина да продължи да го връща. Публичните сайтове за DNS lookup показват какво вижда останалият свят за вашето име; когато покажат стойността от стъпката за DNS, следващото нещо, което ще се случи, е сертификатът.
Колко струва една грешка
Скъпите грешки не са в сайта за резервации. Те са във всичко останало, което виси на домейна ви.
Най-лошата е да смените name сървърите, когато е трябвало само да добавите запис. Преместването на name сървърите предава целия домейн на нов DNS доставчик и всеки запис, който не бъде създаден наново там, изчезва — включително MX записите, които доставят фирмената поща. Една агенция може да изгуби ден имейли от клиенти, потвърждения от доставчици и известия от авиокомпании за промени в разписанието, преди някой да забележи, че пощата е утихнала. Нищо в свързването на сайт за резервации не изисква преместване на name сървърите. Добавете записи; останалото оставете.
Втората е да насочите основния домейн към сайта за резервации, докато старият сайт още има страници, които хората ползват: страница за визи, която се класира в Google, страница за контакт, отпечатана на визитките. Тези линкове вече водят към сайт за резервации, в който ги няма. Или първо преместете стария сайт на поддомейн, или свържете сайта за резервации с поддомейн.
Третата струва само нерви: да обявите новия адрес, преди да се появи катинарът. Браузър, който предупреждава клиентите да стоят далеч от сайта ви точно в деня, в който сте го рекламирали, е лошо представяне. Обявете, когато сертификатът е активен, а не когато записът е запазен.
Запазете домейна на платформата — той е вашият резерв
Поддомейнът на платформата, с който е започнал сайтът ви, не изчезва, когато свържете собствения си домейн. Не може да бъде премахнат и това е умишлено.
Това е адресът, от който тествате, докато собственият домейн се установи, и този, който продължава да работи, ако подновяването при регистратора пропадне или някой по погрешка промени DNS. Системата за резервации зад двата адреса е една и съща, така че за резервациите, клиентите и отчетите няма значение през коя врата е влязъл някой. Запишете го някъде, където не зависи от това дали собственият ви домейн работи.
Той задава и правилния ред за нов сайт, същия като при стартирането на OTA за един ден: пуснете сайта на поддомейна, който съветникът за регистрация създава, без да иска карта, и свържете домейна си, когато сайтът си струва да бъде показан. Какво покрива самият сайт, щом адресът стане ваш, ще намерите в какво всъщност ви дава white-label туристически сайт.
Контролен списък: свързване на собствен домейн със система за резервации
- Разберете кой хоства вашия DNS. Name сървърите на домейна ще ви кажат.
- Изберете основен домейн или поддомейн. Ако имате сайт, който искате да запазите, изберете поддомейн.
- Запишете всички съществуващи записи, особено MX, преди да промените каквото и да е. Скрийншот стига.
- Изтрийте всеки стар запис за точно името, което ще използвате.
- Добавете записа от стъпката за DNS: CNAME за поддомейн, A за основен домейн, плюс TXT, ако стъпката го показва. В полето Name пишете само етикета.
- Превключете евентуалното прокси на този запис на DNS-only.
- Изчакайте записът да се резолвира публично. Не го редактирайте постоянно.
- Проверете катинара, направете тестова резервация на новия адрес и чак тогава кажете на клиентите.
По-голямата част от списъка е чакане. Единствената стъпка, която наистина може да ви навреди, е тази, която я няма в него: преместването на name сървърите.