Автентикация и сигурност на туристически API: къде изтичат данни

Разработчик в една от партньорските ви агенции тества интеграцията си във вторник следобед. Забелязва, че endpoint-ът със списъка с резервации приема agencyId в query string-а, и от любопитство го сменя от 114 на 115. Отговорът връща чужди резервации: имена на пътници, PNR и нетната тарифа, която тази агенция е платила преди своята надценка. Никой нищо не е атакувал. API-то просто е повярвало на това, което клиентът му е казал. Този един следобед обобщава повечето от това, за което всъщност става дума в автентикацията и сигурността на туристическо API, и показва защо темата заслужава повече внимание, отколкото обикновено получава екранът за вход.
Multi-tenant туристическите API изтичат по малко на брой предвидими начини. Струва си да ги разгледаме един по един, защото всеки има дизайнерски отговор, който струва много по-малко преди пускането, отколкото след него.
Tenant-ът не е параметър
Грешката от примера не е липсваща проверка. Тя е дизайн, който пита извикващия кой е и после вярва на отговора. В система с един tenant това е просто небрежно. В платформа, където десетки агенции, субагенти и white-label сайтове делят една база данни, целият модел на сигурност тогава зависи от честността на всеки интегратор, който някога ще държи ключ.
Правилото, което премахва целия клас грешки: tenant-ът идва от credential-а, никога от заявката. Когато ключ или токен бъде проверен, сървърът определя на кой tenant принадлежи, кой офис в рамките на tenant-а и какви роли има извикващият. Оттам нататък всяка заявка към базата се изпълнява в този scope. Тялото на заявката все още може да носи id на агенция по легитимни причини — например консолидатор, който създава резервация от името на някой от своите субагенти, — но сървърът проверява това id спрямо scope-а, който credential-ът вече е установил. Той никога не разширява scope-а, защото някое поле го е поискало.
На практика три неща живеят от страната на сървъра:
- Scoping на ниво данни, а не във всеки handler. Филтър, който автоматично се прилага към всяка заявка върху таблиците на tenant-а, означава, че разработчик, забравил клаузата
where, получава празен резултат, а не чужди данни. Проверките handler по handler се провалят първия път, когато някой набързо добави endpoint. - Проверки на ниво обект за всяко id в пътя.
GET /bookings/98231трябва да потвърди, че резервация 98231 принадлежи на scope-а на извикващия. Последователните id правят това най-честата дупка в туристическите API, защото номерата на резервации и PNR се отгатват лесно. - Един и същ отговор за „не е твое“ и „не съществува“. Връщайте 404 за резервация на друг tenant. Отговор 403 потвърждава, че записът е реален, а само това вече е информация, която конкурент би искал да има.
Задните вратички изискват същата дисциплина. Повечето платформи се нуждаят от операторски изглед, който чете през всички tenant-и — поддръжка, финанси, собственикът на платформата. Направете го отделна роля, давана в кода и записвана в лог при употреба, а не флаг в заявката, който всеки автентикиран извикващ може да зададе. Как трябва да се държи една клиентска интеграция около тези граници, от страната на заявките разглежда статията за интеграция на API за резервация на полети.
Credential-ите на доставчиците никога не стигат до браузъра
Една туристическа платформа пази два вида тайни. Първият е ваш: ключовете, които издавате на партньорите. Вторият принадлежи на отношенията ви с доставчиците — офисни достъпи до GDS, токени от NDC агрегатори, API ключове от bedbank-ове, често обвързани с договор, в който фигурират фирмата ви и вашият IATA номер. За доставчика всяка заявка с тях е заявка от вас.
Тези credential-и имат точно един сигурен дом: сървърен процес, който говори с доставчика от името на извикващия. Те нямат място в JavaScript bundle-а на single-page приложение, в бинарния файл на мобилно приложение, в конфигурационен файл, сервиран на браузъра „само за страницата за търсене“, нито в съобщение за грешка, върнато при неуспешно извикване към доставчика. Всяко от тези места някъде вече е било източник на изтичане. Всеки може да отвори раздела за мрежата, а бинарният файл на приложение може да бъде разопакован от всеки, който пожелае.
Последиците са по-лоши от една сметка. Изтекъл ключ на доставчик позволява на непознат да търси, а понякога и да резервира, от вашия акаунт — изгаряйки съотношението look-to-book, по което доставчикът ви мери, и в лошия случай издавайки срещу вашия кредит. Доставчикът няма да различи този трафик от вашия. Обичайният резултат е спрян акаунт, докато доказвате, че не сте били вие, а за агенция, която продава предимно един превозвач или един bedbank, това означава затворен магазин за целия период.
Оттук следват две по-малки правила. Клиентът никога не избира през кой акаунт на доставчик минава заявката; сървърът го избира от конфигурацията на tenant-а. А съобщенията за грешки на доставчиците се превеждат, преди да напуснат вашето API, защото суровите грешки на доставчиците понякога връщат обратно самите хедъри на заявката.
Колко всъщност струва една изтекла нетна тарифа
Разработчиците са склонни да подреждат изтичанията според това колко лични са данните. В туристическата дистрибуция търговски опасното поле често е цената. Нетната тарифа или нетната цена е числото, което доставчикът се е съгласил да ви даде при условие да не се показва на публиката, а разликата спрямо продажната цена е вашият марж и маржът на субагентите ви. Таблицата по-долу е груба подредба. Може да претегляте редовете по различен начин за вашия бизнес и този спор си струва да се води с екипа преди инцидент, а не по време на него.
| Какво изтича | Кой обикновено го открива | Колко ви струва |
|---|---|---|
| Нетна тарифа в B2C отговор от търсене (скрита в JSON, не на екрана) | Конкуренти, които правят scraping, любопитни клиенти | Оплаквания за rate parity от доставчика и клиенти, които питат защо са платили публикуваната цена |
| Надценката или нетната цена на друг субагент | Субагенти, които сравняват бележки | Ценообразуването се отваря наново в цялата мрежа; агентът с по-добрата сделка става тема |
| Credential-и на доставчик в клиентски bundle | Всеки, който погледне | Трафик и резервации от вашия акаунт, възможно спиране по време на разследването |
| Изброими id на резервации или PNR | Scraper-и, понякога журналисти | Излагане на данни на пътници с регулаторна тежест далеч отвъд търговската загуба |
| Кредитни лимити и салда на други агенции | Партньори, конкуренти | Най-слабите акаунти в мрежата ви стават мишена за привличане |
Първият ред е този, който екипите пропускат, защото екранът изглежда правилно. Страницата показва продажната цена; отговорът, който я е захранил, носи нетото и надценката като отделни полета, защото фронтендът „може да има нужда от тях“. Оформяйте отговорите на сървъра според аудиторията. B2C извикващ получава продажна цена и нищо, от което някой да може да извади разликата. Статията за нетните тарифи за субагенти обяснява защо точно тази разлика е онова, което консолидаторът продава.
Ротация на credential-и без прекъсване
Всеки credential рано или късно ще трябва да бъде сменен. Разработчик напуска партньорска агенция, ключ се появява в публично repository, доставчик прави ротация по свой график. Ако ротацията означава „сменяш го и всичко е счупено, докато партньорът не направи нов deploy“, никой не прави ротация и ключовете живеят с години.
Проектирайте за припокриване от първия ден. Всеки партньор може да държи два активни ключа едновременно: създава новия, пуска го в работа, гледа как трафикът му се премества и едва тогава отнема стария. За да работи това, платформата има нужда от няколко неугледни елемента:
- Видим идентификатор на ключа — префикс или id, съхранявани до тайната, — за да могат логовете и тикетите за поддръжка да казват кой ключ е направил извикването, без никой да вижда самата тайна.
- Тайни, съхранявани като хешове, показвани веднъж при създаването и никога повече. Ако екипът ви за поддръжка може да прочете ключа на партньор, може и всеки, който компрометира инструментите за поддръжка.
- Времеви печат на последно използване за всеки ключ, за да вижда партньорът, че старият е утихнал, преди да го отнеме.
- Отнемане с незабавен ефект, включително във всеки кеш пред автентикацията.
Credential-ите на доставчиците се нуждаят от същото припокриване в обратната посока. Дръжте ги в secrets store или криптирана конфигурация, която работещата услуга препрочита, а не вградени в build, така че смяната да е промяна на конфигурация, а не deploy. Краткотрайните access токени върху дълготрайните ключове също помагат: ако токен изтече, той губи валидност, преди повечето хора да забележат, че липсва.
Именно при ротацията логването се отплаща. Записването кой ключ и кой tenant са направили всяко извикване — без да се записва тайната или платежните данни на пътника — е това, което ви позволява да отговорите на „ние ли бяхме?“ за един час вместо за седмица.
Преди да дадете ключ на партньор
Кратък списък, защото дългата версия е останалата част от тази статия:
- Може ли нещо в заявката да промени tenant-а на ключа? Не би трябвало.
- Проверява ли всеки endpoint, който приема id, собствеността и отговаря ли с 404, когато проверката не мине?
- Достъпен ли е от браузър някакъв credential на доставчик или поле, получено от него?
- Съдържа ли някой B2C отговор нетна цена или надценка някъде, включително в скрити полета?
- Може ли партньорът да направи ротация, без да ви звъни, и можете ли вие да отнемете, без да звъните на него?
Как се управлява достъпът до нашето API
Платформата зад този блог предлага API за полети и хотели. Всеки tenant на нея вече работи със собствен админ панел, собствени резервации и права на служителите, базирани на роли, а съдържанието от доставчиците стига до tenant-а чрез групи доставчици, а не чрез индивидуални договорки. Достъпът до API-то започва като разговор, а не като ключ на самообслужване, отчасти по горните причини: предпочитаме да знаем кой интегрира и за кой пазар, преди да съществува credential. Страницата туристически API описва какво е налично и как започва този разговор.